Дневници I част (23 юни 1956 - 31 януари 1959)

Недялко Йорданов представя нов и изненадващ начин да се свърже със себе си, като публикува трилогия с личните си дневници от ученическите и студентските години. Първата книга обединява текста на три тетрадки, написани когато е бил между 16 и 19 години, в които са събрани най-съкровените му мисли и ранни творби. Нито един от текстовете не звучи детински наивно; напротив – те разкриват завършен образ на млад мъж с ясна представа за желанията си и живота: „Мечтая да стана известен поет, толкова много ми се иска! Чувствам в себе си огромен потенциал за това. Това е била мечтата ми още от седемгодишна възраст.“

Авторът ни пренася назад във времето до средата на ХХ век, където картината не е черно-бяла. Героите, чувствата и случките са наситени с цветове – болка или радост – всичко оживява благодарение на искреността в прекрасните момчешки думи, написани с таланта на голям творец.

Запознаваме се с Недялко Йорданов като единайсетокласник в Трето смесено училище в Бургас, където преживява първата си истинска любов. Отношенията му със семейството са изпълнени с обич и доверие; особено важна роля играе любимата му учителка, която го подкрепя по пътя към зрялостта. Сблъсква се със значими житейски решения – дали да следва амбициозната кариера на дипломат или да остане верен на литературата и своя поетичен дух.

„Моят дневник е искрен и откровен; това е най-важното“ – пише той самият. За него той представлява „прецизно отражение на човешкия опит без никакво фалшиво огледало!“ Много от стихотворенията родени в страниците му досега не са били публикувани и за първи път ще достигнат до читателската аудитория.