Кафе пауза

Поетичният свят е уникален. Поетът възприема действителността по различен начин от останалите хора. Той я разчупва и след това я сглобява, създавайки нещо ново и оригинално. Светът се явява като калейдоскоп – на пръв поглед е същият, но всъщност предлага друга перспектива.

Какво се случва обаче, когато поетът реши да пише проза?

Получава се сходна странност и иновация, но в контекста на разказ или сюжет. Примери за това можем да намерим в българската литература.

Пред нас стои такава книга. Иглика Дионисиева, която е поетесата зад произведението, е трансформирала своите поетични вдъхновения в кратки и увлекателни истории, където светът остава познат и едновременно различен. В тези разкази мъртвите крадат време от дните си с цел да го подарят на любимите си; фалшиви ясновидци стават истински личности; а дяволът (в противовес на Булгаковия) унищожава книги.

И още нещо значимо - дебютната й колекция съдържа възраждане на популярния през 30-те години стил диаболизъм. Няма нужда да изброявам всички негови известни представители в нашата литература - читателят сам може да открие предшествениците на Иглика. Сигурно ще му хареса нейният интерес към мистиката както и присъстваща ирония и склонност към гротеска.

Роберт Леви