Непокорни

В продължение на няколко десетилетия темата за социалното неподчинение остава важен предмет на изследване за философите и политолозите. Цветан Тодоров разглежда този въпрос чрез осем биографични портрета на личности като Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман и Едуард Сноудън. Те са живели и работили в различни държави и области, но всички те отхвърлят определено социално зло по морални причини, което влияе негативно върху цялото общество. Техният акт на неподчинение не е резултат от лична отрицателност; напротив – той е израз на стремежа им да защитят универсални човешки ценности.

Тодоров поставя тези фигури в контекста на техните национални идентичности и професионални среди. По този начин той деликатно разкрива сложността на света с неговите значителни различия и сходства между отделните части и личности. Общото между тях се проявява в споделените морални добродетели на непокорните индивиди, чиито действия оказват съществено влияние върху политическата обстановка. Според Тодоров посланието за непокорството у тези примери звучи актуално дори в наши дни.

Цветан Тодоров е българо-френски философ, литературовед и културолог с корени от България. Прекарал е първите 23 години от живота си у нас преди да се установи трайно във Франция. В интервю през 2008 г., публикувано в българския печат, той се описва както като българин така и като французин. Най-вече известен със своята работа като литературен критик и теоретик, рефлексиите му относно самоопределянето играят важна роля в антропологията и социологията. Темата за собствената културна идентичност е централна във съвременната антропологична дискусия. Книгите му написани на френски език започват да бъдат превеждани в България след 1984 година.