Човекът, който имаше съвест

Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски писател и драматург, известен като един от най-популярните британски автори. Неговите творби са сред значимите литературни произведения на 20-ти век. Литературното му наследство включва 20 романа, повече от 25 пиеси, редица пътеписи, есета и колекции с разкази.

Талантът му да комбинира шокиращото със смешното, както и грубото със сантименталното предизвиква хипнотично въздействие върху читатели и критици благодарение на неговата самоирония. Той е истински майстор в краткия жанр, а разказите заемат важно място в богатото му творчество. По уникален начин Моъм изобразява вътрешния свят на човека, като сюжетът винаги се фокусира върху човешката душа – независимо дали става дума за жителите на лондонските покрайнини или за представители на висшето общество; художници, бедняци или скитници. С лекота той премества повествованието от заснежените алпийски склонове до Далечния Изток и екзотичните острови в Южния Пасифик – създавайки дълга галерия от образи и съдби.

Четейки разказите на Съмърсет Моъм, човек може да се почувства сякаш уютно сгушен с любим стар приятел, който споделя красиви и завладяващи истории - понякога пикантни. Разгръщайки страниците му, попадаш в магическия свят на чудесни образи и лесно се пренасяш там където той пише - било то във вилата си, по улиците или в бара.