Свирепо настроение

„Свирепо настроение“ дебютира през 1965 година и веднага след публикуването си предизвиква смесени реакции сред българските литературни критици, които не успяват да формулират точно какво представлява сборникът.

В произведенията се преплитат абсурдни разкази, притчи и фантастични ситуации, поднесени с уникален поглед към дълбочината на човешката душа. Читателят постоянно усеща ироничната усмивка на автора, старателно скрита в текстовете, изпълнени с хумор и философска задълбоченост.

Героите от сборника са изключително разнообразни – включват мистични същества, изгубени скандинавци в българското село, една самодоволна патица, вечната лисица преструваща се на мъртва, загубени прасета и небезизвестния Гоца Герасков. Тези образи населяват уникалния свят на Радичков.

Много от критиците по онова време заклеймяват книгата като провал за младия автор, когото до момента сравнявали с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има мнозина, които отбелязват значението й като един от най-важните сборници с разкази в българската литература.

Десетилетия преминават преди критиката да признае „Свирепо настроение“ за книга със завладяващо влияние върху нашата литература.

С този сборник Йордан Радичков въвежда напълно ново литературно присъствие. Историите му са разделени на две части и печелят място в литературния канон благодарение на своето необичайно и неповторимо звучене. И до ден-днешен никой не е успял да опише адекватно този забележителен свят.

Сред разказите читателите ще открият магическия Верблюд на Радичков, безсмъртната история „Лебеди мои“, първата версия на пиесата „Януари“ представена като разказ както и едно от най-запомнящите се словосъчетания в съвременния български език – „Мамка му и прасе!“, обожавано от поколения наред.