Мемоарите на един призрак

„...Неговите приключения в планините, към които се завърна като рицар, принадлежащ на своя орден, представляваха пътувания в съвсем различно измерение – паралелна вселена. Вече изпитваше чувство на абсолютна безопасност дори когато беше сам; можеше да върви с часове без ясна пътека или определена посока, след което спираше и наблюдаваше заобикалящото го с часове. Докато тайнствените вибрации на смирен и животински чист екстаз се издигаха от онази вече позната точка под стомаха му, слънчевата светлина рисуваше необясними кръгове в небето и придаваше неописуемо синьо оттенък на неговата собствена синева. Околните върхове изглеждаха като пирамиди, пропити с мистерии. За да запази това усещане за екстаз, той прекарава дълги часове търкаляйки се по зелените треви на някой склон; докато ароматът на тревите повдигаше душата му нагоре и я караше да вижда как тялото му се движи долу, той откъсваше тук-там стръкче вранско око, мъжка папрат, бъз или лютиче…“