На крачка пред себе си

Четенето на историята на Западните покрайнини е едно, но преминаването през наложената граница, която разделя села и семейства, е съвсем друго. Истинската трудност идва от това да се изживее личната криза в контекста на общата история – сблъсъкът между родовото наследство, ясното настояще и неопределеното бъдеще. От принудителното коопериране остава единствено спомен за насилие. Всекидневният катаклизъм става част от търсенето на спасителния риск, който трансформира държавната граница в символ на избавление: някои я пресичат, за да запазят българската си идентичност, докато други бягат от нея. Те винаги са стъпка напред - вече отвъд преди дори да тръгнат.

Стъпките на хората по граничната линия показват две посоки и оставят следи от решимост за индивидуално утвърдяване.