Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в столицата София. Завършил е немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1973 година. Професионалният му опит включва работа като учител в немската гимназия в Хасково, участие в Института по история към БАН, а също така заема поста главен редактор на списание "Киноработник" от 1979 до 1985 г., редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988), и редактор на творчески колектив "Дебют" при СИФ ”Бояна” (1988 – 1991). През 1993 година работи и за Телевизионния театър на БНТ.

Като сценарист той има над тридесет документални филма зад гърба си, сред които са „По начин най-благороден“ (1985), „Образ невъзможен“ (1996), „Атентатът“ (1998) и тетралогията „Дух и душевност на българина“ (1999 – 2006). Негови произведения включват още “Благослов” (2001), “Европолис, градът на Делтата” (2008) и “Приказки от Балканите” (2016).

Автор е също така на редица книги, между които "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991) и други.

Носител е на множество награди, включително "Златна роза" за филма "Образ невъзможен", Годишната награда за драматургия на СБФД през 2007 г., както и почетния знак "Печат на цар Симеон Велики". Умира на 28 март 2019 г. в София.

София остава моят дом; жалко е обаче, че нито една голяма река не преминава през града. Малките рекички са затворени в каменни канали и изглеждат много замърсени. Липсва ни река като Темза да разделя града подобно какво се случва с Лондон или лодкари за театрални представления. Нямаме дори скала или Тибър да хвърляме екзекутирани престъпници — смъртното наказание вече не съществува у нас. По Перловската река трудно може да пуснеш хартиено корабче, камо ли истинско плавателно средство! Най-доброто преживяване тук би било срещата с огромен воден плъх вместо романтика под мостовете Орлов или Лъвов мост.

Приятелите ми живеят или са живели тук във вечния град — място с герб от художника Хараламби Тачев и девиз, който може би не напълно описва духа му; това оставам само аз самият да преценим дали го прави правилно или не. В крайна сметка величието не идва единствено от големите реки - то зависи предимно от хората му.

Из послеслова към книгата.