Камю и екзистенциализмът

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 година в Алжир, в семейството на френски колонисти. Израства без баща и трудният му житейски опит оказва значително влияние върху развитието на философските му идеи, които се концентрират около темите за страданието, абсурда, свободата и моралните въпроси.

В неговото творчество важна роля играе активната ангажираност с политическите събития от времето му. Той участва активно във френската съпротива по време на Втората световна война, но остава верен на хуманистичните си принципи и идеята за справедливост, като след края на войната се дистанцира от насилието и репресивните действия в освободена Франция.

Като бунтар и „чужденец” по природа, Камю става гласът на своето поколение и наставник за бъдещите поколения не само във Франция, а из цяла Европа. През 1957 година получава Нобелова награда за литература. Умира три години по-късно – на 4 януари 1960 година.