Броеницата

"Създадох тази книга такава, каквато е, тъй като нямам идея как да подхождам по друг начин, ако наистина искам да намеря своите собствени значими отговори за нещата с дълбок смисъл. Изпитах болезнено самоизразяване, което може да се определи като словесно харакири – искрено и открито, както всяко истинско изповедално разкриване трябва да бъде.

Когато един ден си тръгна от този свят, ще нося убеждението, че ако отделяме повече внимание и влагаме жизнена енергия в нашите лични размисли и равносметки, историята на човечеството би изглеждала съвсем различно. А не толкова изкормена – а за съжаление това важи не само за думите.

Защо „Броеницата”? Защо пък не? Нима животът ни не представлява низ от все по-малки зърна кехлибар в далечината на времето – хора, събития и озарения?

А защо подзаглавието е „На попрището жизнено далеч отвъд средата”? Обяснил съм го в края на книгата:
„В чест на гения Данте идва играта с думи. „На попрището жизнено в средата попаднах в мрачен лес по лоша съдба; сбъркал бях правия път.” Гениите обикновено живеят сравнително кратко време, но често са придружавани от личности като Вергилий. Ние сме щастливци или жертви на злочестие - живеем много по-дълго време; ала най-често сами сме си спътници из „тъмния лес”. Бог остава милостив към всички нас – както към гениалните умове, така и към останалите простосмъртни – предоставяйки ни шанс поне да се опитваме да осмислим дали вървим по правилния път или сме заблудени в мрачната действителност. Опитвам се…

Какво всъщност разбираме обаче – знае само Господ."

Да, Бог знае. Но ние? Никой не ни пречи да проучваме света около нас дори когато е тъмен."

Васил Пекунов