Люти чушки (фототипно издание)

„Люти чушки“ е творба на двама изтъкнати артисти. Радой Ралин черпи от народната мъдрост, за да представи безвременни истини, които адаптира към съвременния контекст с малки козметични промени. Борис Димовски добавя свои сатирични илюстрации, които подсилват посланията в текста. Така се ражда една забележителна книга!

***

"Люти чушки" е един от многото примери за цензурата в България през социалистическия период. Книгата излиза през годината на Пражката пролет, когато български войски участват в нейното потушаване. В повечето "лютите" епиграми лесно могат да бъдат разпознати символите на управляващия елит по онова време, включително Тодор Живков. В една от карикатурите на Димовски подписът му е представен като опашка на прасе! Комитетът за наука и изкуство свиква разширено заседание с всички директори, партийни секретари и главни редактори от издателствата в София и провинцията, както и представители на медии като радиото и телевизията. На това заседание Павел Матев изразява недоумение как хора са могли да позволят такова отношение към Тодор Живков. След срещата новината за „опасната“ книга обикаля страната; цената ѝ на черния пазар започва да расте. По заповед "от горе", тиражът е конфискуван от книжарници и библиотеки, а останалите 20 000 копия са унищожени още в печатницата. Заради силния огън около града летят полуизгорели страници от книгите; учениците от близкото училище ги събират, а след това масово преписват част от иллюстрациите и ги разпространяват сред другарите си – подобно става и в Университета. В София хората виждали рисунки с изображението на прасе с опашка във формата на подписа на Тодор Живков. Без предизвестие били уволнени Радой Ралин, Борис Димовски и директорът на издателство „Български художник“, Борис Ташев; всички замесени получили глоби (със заплатите) и били строго reprimandovani.