Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост

Този текст е най-известният, най-коментираният и най-често използваният от Бенямин – един от водещите европейски интелектуалци на ХХ век. Той е написан по време на принудителното му изгнание в Париж, когато бяга от нацисткия режим, и представлява важен манифест в областта на теорията за изкуството и философската естетика.

В него Бенямин разглежда как съвременните технологии позволяват масово възпроизвеждане на художествени произведения, което води до разрушаване на тяхната аура – термин, който става основополагающ в анализа на понятието "аура". Днес то играе ключова роля както в историята на изкуството, така и в естетическите теории. Обсъждайки тази специфична криза в сферата на чувствата към изкуствата, Бенямин всъщност коментира обществените промени като цяло и трансформации във важни области като интимността, автентичността и отношението към времето.

Става ясно, че последиците от революцията свързана с техническото възпроизводство обхващат цялото социално пространство с акцент върху политическата сфера. Политизацията на естетиката и естетизацията на политиката са част от осветляващите анализи за съвременното общество представени чрез мисълта на Бенямин в този текст; неговият отпечатък продължава да се усеща сред многобройните съвременни размишления.