По-странни времена

"По-странни времена" от С.К. Макдонъл напомня на Дядо Коледа, но с махмурлук и в лошо настроение, което го кара да раздава изненади без предварително планиране. Тези изненади избухват като хелиеви бомби, а смехът е по-различен, но все пак освобождаващ.

Тази книга не само че е блестящ пример за комедия, но също така съдържа значителни дози мистерия и фентъзи. Понеже действието се развива през 2021 година в Манчестър, подходящото определение би било "комедийно градско фентъзи". Критиците правят сравнения с творчеството на Пратчет и те са оправдани; въпреки това романът не изисква карта или множество персонажи. Има криминален аспект - да, включени са убийства (дори журналисти биха ги нарекли "серии на убийства"), но всичко е представено без насилие. Магията присъства буквално и съвместява старомодна журналистика със сюжетните линии в книгата, която удобно се помещава в занемарена църква.

Относно романтичния елемент? Не мога да кажа много – той не доминира над сюжета. Присъстват разбити сърца: някои хора ги поливат с алкохол, а други с бензин пред запалена клечка кибрит.

Стилът на Макдонъл представлява комбинация от хумор и привързаност към абсурда и мистичното; той показва човешките слабости и странности – страховете ни, комплексите ни и всички черти от човешката природа – както добри, така и лоши. Няма абсолютни категории добро или зло; понякога доброто произлиза от злото или обратното. В романа има смесица от тези противоположности – герои действат уверено дори когато нямат ясна представа какво правят.

"По-странни времена" критикува редица водещи британски медии за тяхната манипулация и мързеливост.
Комичното обаче е във факта, че всички тези медии дават положителни рецензии за книгата с възторжени думи - прочетете ги след като завършите произведението! Друг важен съвет: ако срещнете трудности в началото на глава , потърпете малко; скоро ще получите пояснения по-надолу в текста - недейте си формирайте окончателно мнение за никого до края!

Иска ми се да видите усмивката му докато пиша това... Но няма как! Предупреждение от мен самата, С.К.Макдонъл и авторите навсякъде: моля ви не поглеждайте последната страница! Последното изречение предлага шокиращ обрат - такъв какъвто рядко можете да намерите другаде! След него човек остава объркан относно бъдещето си… чак до появата на втория том."