Степния вълк (ново издание)

Самотата като съдба, а усамотението - като особено отрицание на реалността. Пътят към примирението води до гибел.

Да се вгледаш в собствената си същност е болезнено преживяване, но също така и опияняващо, тъй като притъпява болките, които светът ти причинява.

Нещастието, от което имам нужда и което тайно желая, е различно; то трябва да ме кара да страдам с激情 и да умра с наслада. Това е нещастието или щастието, което очаквам.

Нямам нищо против това щастие – напротив, обичам го и му благодаря. То е прекрасно като слънчев ден след дъждовна буря през лятото. Но усещам, че няма да продължи дълго. Това щастие не носи плодове; макар че те прави доволен, за мен удовлетвореността не представлява истинска храна. Тя задоволява Степния вълк и го приспива. Но не става дума за такова щастие заслужава ли човек да умре за него?