Писма до сина ми

Поезията на Крум Филипов по един особен начин напомня на ароматен, прясно изпечен хляб. Тя носи в себе си усещане за специфичната свързаност с рода, но дълбочината ѝ разкрива и нещо много по-значимо – интуиция за взаимовръзката между всичко в света. В най-добрия смисъл, това е поезия с основателност; онази онтологична основа, която позволява да създадеш утрешния ден след като вече си се погрижил за вчерашния.

Кръстьо Раленков

Момчето се казва Крум Филипов, а стихотворенията му, вдъхновени от баща му, са обединени под заглавие „Затръшнато небе“. Радвам се, че улицата ми донесе тази свежа поезия. Сред сегашната политическа суматоха, където всеки е противник на другите, тя ме върна към далечни времена, когато жаждата беше важна повече от алкохолното опиване. В годините на вечните младежи, които четяха Рембо и пишеха като Далчев...

Стефан Продев,
в. „Дума“, 2 юли 1994 г.