Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ е магично доказателство за начина, по който великият аржентински автор преобразява употребата на езика. Борхес притежава уникалното умение да наблюдава и пренарежда реалността, без значение от жанра, в който пише. В Поетическа антология (1923-1977) той споделя:

„Бих искал този сборник да бъде четен sub quadam specie ?ternitatis, с хедонистичен подход, незасегнат от теории, които не приемам или от събития от моя живот. Съставил съм го хедонистично; включил съм само онова, което ми харесва или е било привлекателно в момента на избора.

Плиний Млади отбелязва в трета книга на своите „Писма“, че няма книга толкова лоша, че да не съдържа поне нещо ценно. Това твърдение, прочетено от Сервантес, потвърдило моето предположение за наличието на красота навсякъде. За това намеква и непълният опис под заглавие „Друга поема за даровете“. Щеше да е странно ако тази антология с дълга история над петдесет години не съдържаше страница или ред значими и запомнящи се.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есейист и поет – ненадминат майстор на кратката форма. Той се счита за един от най-великите творци на XX век и основоположник на магическия реализъм в литературата на Латинска Америка. Неговите есета и поезия комбинират измислица с философия и история; те въвеждат читателя в загадъчни сънища и безсънни нощи, разкриват му фантастични енциклопедии и онтологични размисли, като преобръщат представите ни за възможностите на езика.

„Обречен съм винаги да бъда Борхес вместо мен (ако изобщо мога да кажа кой съм), но откривам себе си по-малко в неговото творчество отколкото в много други книги или звуците напред-назад върху някоя китара", признава един от великите гении в световната литература.