Възможното добро : Да бъдем добродетелни в своето време

Книгите на Габриеле Нисим притежават уникална характеристика: те съчетават задълбочени научни изследвания на исторически събития, личности и социално-политическите обстоятелства с емоционални разкази за човешки съдби, които са толкова впечатляващи, че изглеждат като плод на въображението. В произведението „Възможното добро“ миналото и настоящето се преплитат с поглед към бъдещето. Авторът сякаш следва мъдростта на Епиктет от почти две хиляди години назад: „Запомни, че не можеш да промениш миналото и бъдещето винаги остава несигурно, но имаш възможност да действаш в настоящия момент.“ Това важи и за героите в дванадесетте истории от книгата – те живеят в своето "настояще". Тези разкази не само представят случаи на спасяване на евреи по време на Холокоста; праведниците тук идват от различни националности, религии и политически убеждения и принадлежат както към миналото, така и към днешния ден — някои все още са сред нас. Читателят усеща непрекъснатостта между мислите и действията през вековете. Основните ценности в тези разкази - достойнството и отговорността - отличават праведниците като хора, които успяват да запазят своята хуманност дори когато другите действат безчовечно под влиянието на лъжливи вярвания. Нисим ги нарича „пазители на човечността“, които независимо от позицията си или политическите си виждания не приемат идеята за наличие на излишни или вредни хора.

„Възможното добро“ разглежда множество теми – както вечните проблеми, така и актуални въпроси от нашето време: моралът, достойнството, отговорността; тероризмът; популизмът; културата срещу враговете; новопоявилият се расизъм и нетолерантността спрямо различията; тишината около спасителите و често проявената неблагодарност у спасените. Произведението поставя пред читателя избора дали да направиш малко значимо действие в критичен момент или просто да затвориш очи с оправданието, че ситуацията не те касае. Всички тези тематики плавно вписват съвременната ни реалност със сериозните ѝ предизвикателства — много от тях напомнят за събития отпреди сто години και предупреждават за риска злото да се повтори. Оттук произтича необходимостта да помним историята και активно να говорим за случилото се.

Нели Раданова