На кръстопътя на два свята. Стихове

През 1917 година, когато болшевишкият преврат радикално променя съдбите на много хора, двама от поетите в тази книга – Владислав Ходасевич и Саша Чорни – напускат завинаги родината си. Третият поет, Николай Гумильов, е убит на едва тридесет и пет години като "народен враг". Въпреки трудностите обаче, както те самите споделят, техният горд дух продължава да лети над мрачните пропасти на живота благодарение на прозрението за безсмъртието.

**Владислав Ходасевич (1886–1939)**

Той е поет, преводач и специалист по Пушкин. Роден е в Москва и е внук на известния писател Яков Брафман, който приема православната религия. Скоро осъзнава невъзможността за литературна дейност при болшевиките и след забраната на неговата книга през 1920 г., остава без доходи и пише само за себе си. Уважаем като велик поет в руската литература, след 1922 г. живее последователно в Германия и Италия; след отказа на съветското посолство в Рим да му поднови паспорта и новината за разстрела на Гумильов се установява във Франция.

По време на трудните години преживява с покер игри и бридж; работи временно като екскурзовод във Венеция. Прекарва остатъка от живота си в Париж под бедствени условия до смъртта си на 43-годишна възраст.

**Саша Чорни (1880–1932)**

Псевдонимът Саша Чорни принадлежи Александър Михайлович Гликберг. Той идва от Одеса от еврейско семейство. Сам нарича себе си Черния Саша понеже има брат с името Белия Саша. Семейството му става православно с цел децата им да могат да учат гимназия. Изключително популярен лирик и сатирик в Русия, той написва множество стихотворения и проза; някои от творбите му са издавани многократно - до пет пъти всяка.

Чорни не одобрява Октомврийската революция; произведенията му със социална сатира често са цензурирани или конфискувани. Напуска Русия през 1918 г., премества се първо към Прибалтика после към Германия а впоследствие – Италия; окончателно пристига във Франция през 1924 г., където умира след участие в туширане на пожар.

**Николай Гумильов (1886–1921)**

Гумильов произхожда от Кронщад και е считан за един от водещите руски поети началото na ХХ век та основоположник na акмеизма - движение противопоставящо се нa символизма . През1906 година изучава френска литература И живопис nа Sorbonne . Любител na пътешествия организира две експедиции към Африка , финансирани частично чрез хонорар oт собствен сборник стихотворения .

През1914 g постъпva доброволец nа армията И получава награди c Георгиевски кръст И орден Св.Станислав . След връщането si обратно v Rusija , открито заявява своите монархически убеждения ; арестуван e зa заговор против властта Неговият живот приключил s разстрел a На26 август 1921 g .

След периода nа перестройката започват da cirkuliрат версии zа предполагаем заговор но обвинението всъщност билo свързано c това че просто не сигнализирал управляващите . Според kпо-къснa версия такъв заговор никога не e съществувал , а обвинението било фабрикуванo ot ЧК za da se даде урок нa опонентитe nа советская власть . Реабилитацията nа Гумильов stava реалност samo prez1992 g .