Последният ден на един осъден на смърт

Достоевски споменава в своите писма и романа „Идиот“, че текстът на Виктор Юго е "най-истинският и правдив". Това се случва след като за първи път чете късия роман „Последния ден на един осъден на смърт“.

Книгата, която излиза само веднъж на български език в началото на 20-ти век, предизвиква истински шок при появата си през 1829 година. Тя представлява манифест против жестокостта, свързана със смъртното наказание.

Главният герой, отхвърлен от обществото и осъден на смърт, всяка сутрин се събужда с мисълта, че може да бъде последният му ден. През времето до изпълнението той разказва историята си и споделя преживяванията си преди затворническия живот. В течение на часовете обаче разбира безпомощността си да промени съдбата си – трябва да поеме по пътя към гилотината, който вече много други са извървели.

Към книгата е добавен разказа „Kлод Гьо“, вдъхновен от действителен случай. През 1831 година Клод получава присъда за кражба - осем години затвор. В затвора той убива един от надзирателите с брадва. На основата на това събитие и процеса срещу него Юго написва своя разказ, целящ критика към обществото от онова време.