Гроб съм. Разкази

Разпилени частици от човешкия вид.
Съществуваме в нашите невидими светове.
Телата водят ограничено съществуване,
душите представляват техните спасителни брегове.
Кой е способен да поправи това, което Той е извършил неправилно?
Животът не е по-малка загадка от смъртта.
Понякога той носи и сходна мизерия.

Ако сборниците с разкази могат да имат продължения, то "Гроб съм" се явява следващата част на сборника "Вино за мъртвите".

… защото някои живи всъщност не са напълно живи,
а определени мъртви не са изцяло мъртви...