Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век

Мария Русева е доктор на науките в катедрата по славянски филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е автор на множество научни публикации, включително статии и рецензии, свързани с новата българска литература. Членува в редакционния състав на списание „Филологически форум“ и участва активно в различни проекти, сред които „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ и „Острови на неблажените. История на неконвенционалната българска литература от 1944 до 1989 г. в нейния социокултурен контекст“. Настоящата книга възниква от стремежа да се изследват разнообразните художествени интерпретации относно темата за пътя и пътуването. В нея са представени основни маршрути и дестинации, които играят важна роля върху "литературната карта" през 20-те и 30-те години на XX век. Концепцията за пътя се разглежда предимно като идентификационно предизвикателство, което променя светогледа на индивида. Пътешественикът преминава границата между своето познание и непознатото, движен от желанието си да следва все по-бързо развиващото се време и да се интегрира в динамичното пространство на опита.