Мисис Далауей

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 г. в Лондон, в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Тя е третото дете от техните потомци. Вирджиния расте в много вдъхновяваща обстановка; домът им се утвърдил като място за срещи на аристокрацията, където се обсъждали теми свързани с импресионизма и теориите на американския психолог Уилиям Джойс, както и откъси от произведенията на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Сред редовните посетители били писатели като Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс и Джордж Елиът.

Тази идилия приключва, когато Вирджиния навършва 13 години – майка й умира внезапно от пневмония, което вероятно води до нейния първи нервен срив. След това подобни кризи стават често явление в живота й. По-голямата сестра Стела поема домашните задължения, но скоро след това също умира. Баща им почива от рак на 22 февруари 1904 година; всички деца освен Вирджиния приемат смъртта му с облегчение – най-накрая са свободни, докато Улф не успява да почувства тази свобода напълно и продължава да води вътрешна битка с него през целия си живот.

След кончината на бащата семейството продава дома си в престижния квартал "Кенсингтън" и се мести в бедния бохемски район "Блумсбъри", който по-късно ще стане популярен благодарение на интелектуалците около него - сред които е самата Вирджиния. Новият дом символизира ново начало за нейната творческа кариера; през 1905 г., тя започва редовна работа като писател за "Литературното приложение" към "Таймс". Смъртта обаче остава постоянен спътник - брат й Тоби умира от тиф едва на 26 години, причиняввайки нова депресия у писателката.

По време на обучението си във „Лондонски колеж“, Улф среща значими личности като Литън Стрейчи, Клайв Бел и Ленард Улф - основоположници на интелектуалната група "Блумсбъри". Те оспорват викторианските норми за поведение. През 1912 г., Вирджиния сключва брак с журналиста Ленард Улф; тяхната връзка представлява интелектуален съюз между двама уважавани взаимно хора—поради травмите от детството улесняването за нейните лични отношения остава предизвикателство. Публикуван през 1915 г., романът „Далечно плаване“ изразява натрупания опит чрез сблъскване между две епохи: викторианската и модерната.

Един от най-познатите романи „Госпожа Далауей“ излиза през 1925 година; той проследява един ден от живота на светската дама Далауей след войната в Англия. Макар че брачният живот носи щастие , мислите за родителите мъчели Улф така че публикувала романа “Към фара” през 1927 година — там тя пресъздаде образите госпожа Рамзи (майка) и господин Рамзи (баща). Независимо че произведението било успешно, то все пак не помогнало да избягат наложителните мисли относно баща си . Последвалите два рома́на — “Вълните” (1931) и “Годините” (1937), също печелят популярност сред читателската аудитория.