Корените на човека са в небето

Все още съм под въздействието на произведенията на Рубенс, Рембранд и особено Брьогел, чиито оригинали наблюдавах в художествената галерия. Имам чувството, че някои живописни сцени от улиците на Брюксел ми напомнят за стила на Брьогел. Този велик художник с ирония и сарказъм представя човешкия лабиринт. Неговите детайлни описания се комбинират с неочаквани и абсурдни образи, които променят контекста на иначе простия сюжет. В това отношение Брьогел ми оказва помощ. Зад сухите черни клони на зимно дърво забелязвам червеното слънце – независимо че неговият е от XVI век. Това е същото слънце, което осветяваше косовските хълмове или пък се търкулна над софийската аерогара преди да отпътува за Брюксел. Слънцето в картината датира от 1566 година, но е свидетелствало за битката при Косово поле през 1389 г. (Георги Гроздев)