Дневникът на един селски свещеник

Същата изолация, същото мълчание. И този път - никаква възможност да преодолея бариерата или да я заобиколя. В действителност обаче няма бариера. Нищо не пречи. Боже мой! Дишам, поемам нощта и тя прониква в мен през някакъв необясним, неизразим душевен отвор. Аз самият съм нощта. (Жорж Бернанос)

Романът донесе на автора си Голямата награда на Френската академия и надмина успеха на "Под слънцето на Сатаната" - произведение, което десетилетие преди това е направило името на Бернанос известно като "френския Достоевски". До ден днешен критиците разискват дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е последният значим християнски роман в съвременната литература. Както и да е, става дума за книга с провокационен характер, която избягва всякакви традиционни жанрови определения или класификации.