Лебедът, който изядохме

Когато се потопя в стиховете на Росен, усещам как излизам от страниците. Това не е мястото, където трябва да бъда сега. По-добре е да се върна при дървото, от което произлиза хартията. Плодовете му узряват отвътре и са в движение. Нуждая се от това движение. Трябва ми събитие, което вече е завършило, за да мога да рисувам лицето на собствената си история върху обърнатия гръб на ? . Поезията на Росен щедро разказва истории - малки легенди за способността на човека да предизвиква промяна чрез всяко свое действие или бездействие. Чувството напомня за момент, когато счупиш топъл селски хляб и ароматът му достига до всички.

Димана Йорданова

Росен Димитров (роден през 1978 г.) завършва гимназия с изучаване на чужди езици и след това право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като сценарист и в сферата на рекламата и маркетинга, а също така пише текстове за песни. През 2004 г., той публикува своята първа стихосбирка "Понякога", с която печели първата награда на "Националния поетичен конкурс" в Стара Загора. Втората му стихосбирка "Стъпил на облак" излиза през 2018 година.