Записки безумной оптимистки

Често читателите ми задават един и същи въпроси: вярно ли е, че осинових Аркадия, удочерих Машу и живея в селото Ложкино сред множество животни? Когато автор пише от първо лице и дава имената на главните герои на свои близки, хората могат да си помислят, че той разказва за себе си. От една страна, това е така - много от нещата в романите ми са вдъхновени от личния ми опит. Но от друга... Не наследих огромно богатство като Даша Васильева, не бягах от дома като Евлампия Романова, не израснах в семейство с алкохоличка и престъпник като Виола Тараканова и никога не съм била мъж като Иван Подушкин. Въпреки всичко моите персонажи представляват част от мен, а аз самата съм свързана с тях. За да направя разграничение между Агриппина и Дарья написах автобиография без лъжи. Някои моменти просто пропуснах. Когато навърша сто години, ще публикувам още една книга с пълната истина; засега обаче... Животът продължава със своите добри и лоши моменти, но моят девиз остава непроменен: "Каквото и да се случи, никога не се предавай!"