Право на избор и други проклетии

Не харесвам да чета на екран. Първо, гърбът ми започва да се схваща. След това, очите ми страдат от дискомфорт. И не спирам да пуша по време на четенето. Не искам дори да споменавам колко ме ядосва, когато вместо просто да обърна страницата и отново да прочета любимото си място, трябва постоянно да скролвам; в резултат на което почти винаги пропускам важни части от текста, а мишката ми понякога отказва да работи както трябва. Така се случи, че първата ми среща с книгата на Ина Иванова беше именно чрез монитор. Предполагах, че ще я чета бавно - разказ след разказ (заради вече изброените причини), особено като имайки предвид, че почти всички истории бях прегледала преди в литературния форум "Глоси". Но се оказах в грешка. Не само че ги прочетох наведнъж, но веднага след това се върнах назад и започнах пак да ги чета. Мога безкрайно много да говоря за начина, по който истински преживявах всяка дума от "Дневникът"; как си припомних далечен приятел от детството ни с общите болести; как видях прасковите в купичката на масата в стария ми дом със същия солен вкус; аромата на дървото и сладкия привкус на кафето; за уроците по месене на хляб – сладък хляб – които баба ми даде... Но няма να направя това. Вероятно защото съм малко непокорна или може би защото имам правото самостоятелно решение. Най-вече обаче защото притежавам „Право на избор и други проклетии“.