Крушенецът

Томас Бернхард и Глен Гулд са гении, виртуози и самотници, известни със своите мании и сарказъм. Те плуват срещу течението, съчетавайки култов статус с елитарен подход към изкуството. Бернхард е великият писател, който мечтае да бъде музикант, докато Гулд е забележителният пианист с амбиции за литературна кариера. Паралелите между тях могат да се разширяват безкрайно около общата им съдба - клавишите на пианото и пишещата машина - които създават смисъл по начин, наподобяващ стила на Бернхард или Баховите фуги в интерпретация на Гулд. Именно тази свързаност прави неизбежната им среща – макар само задочна – в романа „Крушенецът“.

Глен Гулд може да се определи като секс-символ и Марлон Брандо на пианото; от друга страна Томас Бернхард представлява вечния страдалец, който трансформира своите дълбоки неврози в литература.