Вълните

Романът „Вълните” е единодушно оценен от критиците с най-високата възможна степен, тъй като той се извисява като символ на модернизма, сравняван само с „Одисей” на Джеймс Джойс. Авторката споделя в дневника си, че именно в това произведение успява да утвърди уникалния си стил; тя не цели да разкаже история, а вместо това предава поредица от размисли и проблясъци в съзнанието, които се появяват по време на моменти на прозрение. За Улф основната цел е да проучи дълбочините на човешката психология и във „Вълните” постига напълно този замисъл.

Публикувана през 1931 г., творбата представя шест персонажа, всеки от които произнася свой монолог. Тези отделни гласове последователно разглеждат концепцията за индивидуалността и собственото "аз", както и връзките с общността. Всеки характер притежава своя уникалност, но заедно те формират едно цяло. Бърнард е писателят със способността да формулира преживяванията си; Луис е аутсайдер в търсене на приемане; Невил жадува любов чрез редица мъжки авантюри; Джини олицетворява виталната жена от висшето общество, която реализира себе си чрез физическото; Сузан бяга към селото, където става многодетна майка; Рода носи мечтателен дух и често чувства самота. Чрез своите монолози героите разкриват живота си – от детството до зрялостта – което води до великолепен хор от гласове, който акцентира не толкова върху минали събития колкото върху взаимовръзките между различните части на личността им. Персонажите са неконвенционални и чувствителни към реалността извън видимото пространство. В края на романа обаче безличните гласове придобиват архетипични образи: Сузан асоциираме с майката, Джини - с любовницата, Рода - със самоубийцата, Невил - хомосексуалиста, Луис - аутсайдера и Бернард - разказвача.

Тази книга пречупва традиционното разбиране за жанра и заличава границата между проза и поезия. Социалният контекст служи само като фон във „Вълните”, докато броят действащи лица значително намалява. Улф стреми да избягва всякакъв фактологичен подход за постигане на абсолютна свобода при написването й – така тя съчетава прозаичното с поетичното в една роман-поема или драматична форма.

Героите двойствено представят различни аспекти на човешкото съзнание според Фройд: Невил и Джини въплъщават инстинктивното у човека; Луис и Рода представляват моралната част под влияние на обществени фактори; Бърнард и Сузан олицетворяват рационално мислене.

„Романът 'Вълните' представлява логическия финал в развитието на Вирджиния Улф като модернист.” – Дейвид Лодж

„С 'Вълните' Вирджиния Улф прави своя най-сериозен принос към модернизма.” – Малкъм Брадбъри

„'Вълните' са ярък пример за лирически роман.” – Мелвин Фридмън