Аз съм Ози

Баща ми винаги твърдеше, че един ден ще постигна нещо значимо. „Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн”, казваше той след като изпиеше няколко бири. „Или ще направиш нещо изключително, или ще попаднеш в затвора.” И се оказа прав. Влязох зад решетките преди да навърша осемнайсет.

Когато бях дете, ако ме поставехте до другите деца от квартала и питахте кой от нас би могъл да стигне до 2009 година с пет деца и четирима внуци, живеещи в Бъкингамшър и Калифорния, никога нямаше да заложа на себе си. Но ето ме тук сега, готов да споделя своята история със свои думи за първи път.

Всеки ден от живота ми беше приключение. През последните тридесет години приемах комбинации от алкохол и наркотици по опасен начин. Оцелях след инцидент с самолет, преодолях смъртоносни свръхдози и венерически заболявания. Срещу мен имаше обвинения за опит за убийство.

Част от моята история няма да звучи приятно; извършвал съм много лоши дела през годините. Да, тъмната страна винаги е била привлекателна за мен. Но аз не съм злото – просто съм Джон Озбърн, момчето от работническия район, което напусна фабриката и реши да се забавлява истински.