Шегата

Дали историите, освен че съществуват и се случват, трябва да носят послание? Надявам се да не е необходимо да подчертавам, че разсъждавам с ясна логика. Въпреки това, вероятно в мен остава отглас от ирационални вярвания – например странната убеденост, че всяко събитие в живота ми носи смисъл; убеждението, че животът сам по себе си ни предава информация за своето естество и постепенно разкрива свои тайни. Той сякаш се явява като ребус, който трябва да разгадаем; историите на нашия опит представляват митологията на самото съществуване и именно в тази митология можем да открием ключа към истината и загадките. Дали това е само измама? Може би така е – дори много вероятно. Но аз не мога да избягам от нуждата си постоянно да анализирам собствения си живот (като че ли там действително има някакъв смисъл или значение), нито пък мога да потисна тази необходимост, която може би надхвърля простичката игра на решаване на ребуси.