Розите са червени

**ПРОЛОГ:**

Бриан Паркър не изглеждаше като човек, който обира банки или убива — приятното й бебешко лице създаваше илюзия у всички. Въпреки това, тя осъзнаваше, че е готова да извърши убийство, ако се наложи тази сутрин. Щеше да получи потвърждение в осем и десет.

На двадесет и четири години, Бриан бе облечена с каки панталони, светлосиньо яке с логото на „Университет на Мериленд“ и стари бели маратонки „Найки“. Никой от хората по пътя към работа рано сутрин не я забеляза, когато премина от изтърканата си бяла "Акюра" до гъстите вечнозелени дървета, където намери укритие.

Тя стоеше пред „Ситибанк“ в Силвър Спринг, Мериленд точно преди осем часа. Клонът на банката трябваше да отвори врати след деветдесет секунди. От разговорите с Мислителя знаеше местоположението ѝ — самостоятелна постройка с две алеи за автомобили около големи магазини като „Таргет“, „ПетсМарт“, „Хоум Депо“ и „Сиркют Сити“.

В точно осем часа Бриан напусна скривалището си сред дърветата под един ярък билборд с реклама за закуска от “Макдоналдс” и се насочи към банката. Тя беше разположена така, че касиерката да не я вижда в момента, когато жената излезе навън през стъклените врати.

Приближавайки се до касиерката на няколко крачки разстояние, Бриан сложи гума маска на лицето си - представляваща президента Клинтън – една от най-популярните маски в страната и вероятно трудно проследима. Знаейки името на касиерката добре го извика ясно докато изваждаше пистолета си и го притискаше към кръста ѝ.

— Влизай обратно вътре! Госпожице Джийн Галета! Завърти се веднага и заключи входната врата. Отиваме при шефката ти – госпожа Бучиери.
Кратките думи споменати пред банката бяха предварително написани със старание дотолкова детайлно както паузите между тях; според инструкциите на Мислителя всичко трябваше да бъде изпълнено строго последователно.

— Не желая да те убивам Джийн. Но ще направя това без колебание ако не изпълниш всичките ми заповеди своевременно. Сега е твоя ред да говориш скъпа; разбираш ли какво казах досега?

Джийн кимна толкова настоятелно, че очилата ѝ почти паднаха.
— Да... Разбирам всичко! Моля ви… не ме вредете! — задъхано произнесе тя. На възраст около двайсет и седем години със своите кестеняви коса подстригана късо изглеждаща привлекателно като момиче от покрайнините; синята пола обаче прибавяше допълнителни години върху нейния вид.

— Кабинетът на управителката незабавно госпожице Джийн! И помни: ако след осем минути все още съм тук , ти ще умреш безусловно . Говоря сериозно — затова бъди внимателна; иначе теб και госпожа Бучиери ви чака смърт……