Дамата с рентгеновите очи

В българската литература, изпълнена с множество родни цветя, този автор може да се определи като своеобразно декоративно растение – малко странно и причудливо, отглеждано предимно в закрити пространства. Неговите ярки и деформирани форми носят опасност със своите бодли. Вероятно затова художниците предпочитат да изобразяват кактуси на кориците на неговите избрани творби. Кактусът служи като удачна метафора за техните възприятия. Интересното е, че именно писателят вдъхновява тази специфична „емблема“ на разказите си; той проявява привързаност към кактусите, които живеят „скрито“ зад разноцветните обложки на юбилейните му книги.

В една своя гротеска Светослав Минков нарича битовата проза „витаминозна“. Неговото капризно въображение рисува пародийна картина: когато четем подобни произведения, в стаята ни израства буйна трева с цветя тук-там; чува се лай на кучета и мъркане на крави, а въздухът ухае на пресен мляко. Книжната рафт става плетеница зад която жълтеят тикви, а погледнем ли се в огледалото, виждаме усмивката на едно младо теле.

Ако решим да отвърнем с подобна елегантна пародия, то разказите му би следвало да бъдат описани като „авитаминозни“, тъй като при тяхното четене около нас започват да появяват апарати и кабели; рентгенови лъчи преминават през пространството, фантаскопи танцуват пред очите ни. Чипровският килим се трансформира в пластмаса, радиаторът - в атомен отоплител; ако погледнем във фотьойла до нас ще видим стандартната усмивка на робот готов да изпълнява нашите желания.
Симеон Султанов