Цикълът на Месалина

Депутатът от БСП Иван Кременлиев, който е заместник-председател на Комисията по национална сигурност, излезе от жилището си на улица "Балчер". Сядайки в новия си "Форд Сиера", той тръгна към родното си село Якимово, разположено в област Монтана. Това беше първият ден от парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече две седмици бяха при неговите родители и сега беше време да ги прибере. В края на юли семейството планираше да прекара лятото в Евксиноград. Оставаха му само две седмици за срещи със старите познати и уговаряне на майстори - възнамеряваше да събори старата къща и да построи двуетажна вила, оставяйки баща си да следи строежа. До есента трябваше покривът да бъде готов, както и остъклената дограма.

Излизайки от София, той запали цигара и увеличи скоростта. Обичаше бързината, а колата трудно поддържаше сто двадесет километра в час. По-късно забеляза пътната полиция, намали скоростта и прокле тихо; но когато видя стоп-палката, започна мълчешком да търси депутатската карта сред вещите си. Имаще имунитет и знаеше, че тези полицаи освен „добър път“ нищо повече не можеха да направят.

- Лейтенант Иванов - представи се младият униформен служител. - Документите за проверка, моля.
Кременлиев започна нервно да рови из джобовете си; спомни си че картата е в аташекейса – там бяха паспортът му , шофьорската книжка и талонът за автомобила – извади всичко това но преди да го подаде каза:
- Аз съм депутат Кременлиев! Превиших скоростта обаче много бързам; бъди учтив!
Лейтенантът го погледна без особено желание:

- Полиция по пътищата! Излезте от автомобила! Отворете багажника и покажете какво има вътре.
Кременлиев промълви:
- Малък глупак! Подаде сака му като се насочи към багажника.
Отключвайки капака остана замръзнал – свит надве труп на млад мъж около двайсет години с обрита глава лежеше удавен във кръв; устата му бе залепена с тиксо отвън…