Картини от камък

Всичко се появява и изчезва. Градове, села, хора и животни, цветя и птици – всичко минава. Единствено Балканът остава неподвижен. Неговите огромни гънки са неизменни – понякога тъмни, друг път прозрачни, наподобяващи вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където постоянно дими нещо, а восъкът - на изток, течащ като лава. Тук се намират гранитът и кремъкът – вечните същности. Между тях лежат белите варовикови гребени с пукнатини и дупчици като раковини. Те размекват ярките цветове и ги трансформират в по-нежна палитра, която се движи плавно като вода. Затова при поглед отвисоко хаосът на Балкана напомня море – могъщо и спокойно море, разстилащо се от край до край.
Стефан Продев