Перата на индианците

Дончо Цончев е утвърден майстор на късия разказ. Под вдъхновението на А. П. Чехов и с наставници като Вазов, Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев, той остава забележително верен на тази традиция с неговия съвременен и непредсказуем стил. Днес този талант продължава да пише своите разкази тихо и скромно. Той споделя, че обича живота такъв какъвто е, заедно с всичките му недостатъци, а себе си - със собствените си малки слабости. Освен това смята, че не може да раздели Природата от Бога. Дончо Цончев все още ловува дивеча по начин подобен на индиански вожд и след това изразява мъката си в своята блестяща анималистична проза чрез искрени човешки сълзи.