Сладко нищо

В съвременността не е необичайно учен да се впусне в света на художествената литература, нито пък той или тя да постигне успех. Такъв пример е известният български автор Боян Биолчев. Не искам да твърдя, че работата му трябва да бъде свързвана с тъй наречената „професорска проза", тъй като той не цели да показва своята ерудиция или културни познания. Напротив, имам усещането, че Биолчев притежава младежки дух, който ни води с оптимизъм и лекота през слънчевите лъчи на опознаването и разбирането на човешката съдба – която често е странна, а не героична. Светът би бил по-беден без своите странности, нали? В началото на творческия си път Биолчев беше способен писател дори в рамките на краткия разказ. По-късно неговият стил започна да се задълбочава, сякаш изтегляше есенцията от словото си. Неговата поетика става все по-фина и ненатрапчива, запазвайки при това силната си въздействие; читателят остава сам със заключенията от историята. Днешните му разкази наподобяват снимки - те улавят човешките чувства или сблъсък между противоположности в нежна трагикомична светлина сред детайли, които само подчертават авторовите идеи. А нима трагикомедията не е присъща за нашия живот? Вера Мутафчиева