Ивановден

Моята любов към теб, скъпи,
е подобна на неуместно произнесена дума,
като плач от безсилие,
като коняка пред празната хранилка.
Тя е напълно ненужна
в твоя ден, изпълнен до краен предел.
Обикаля около теб -
като кученце, вързано в двора ти.
Предаността му те гали с лапи,
все гледа в очите ти,
оскъдният му лай звучи жалко, когато - от досада - го ритнеш...
Изобщо - иска своето си,
не те оставя да почиваш.
Но бъди внимателен за момента, когато
сама ще успее да се освободи от веригата си.