Иманярска луна и една змеица за нощта ...

Дупката изхвърли облак прах. Слабо ехо от последните търкалящи се камъчета и... непокътната тишина. Когато Рая отвори очи, тя видя нещо, което завинаги щеше да остане в паметта й. Цялата скала изглеждаше прозрачна и блестеше. Вътре в нея, като статуя от бял мрамор, стоеше гола млада жена с красиви разпилени коси и искрящо син поглед; тя протягаше отворена длан към Рая. Нещо там светеше. Светлината заигравала на мига се отдели и полетя към нея. Тя затвори очите си, а когато ги отвори отново, беше заслепена от безкраен тъмен хаос около себе си...