Синята безкрайност

**Лавракът**

Неотдавна, в скритите заливи на Южното Черноморие, човек можеше да прекара часове сам, далеч от шумния плаж. В кристално чистата вода се срещаха стада риби, които можеха да бъдат следвани до изнемога. Ако възникнеше нужда от помощ, нямаше кого да повикаш. По тези брегове минаваха само няколко влюбени двойки и случайни посетители – обикновено нудисти или младежки компании с неясен произход и цел.

В един горещ юлски ден, когато жегата на пясъка беше непоносима и морето изглеждаше бледосиньо под слънчевите лъчи, аз го видях… Водата бе прозрачна и топла; времето за почивка настъпваше.

Бях убеден, че рибите също са се скрили на хладно през този час. Не желаех обаче да пропускам прекрасните моменти дори ако не уловя нищо. Комбинацията от плуване и лежене върху горещия пясък без никой около мен представляваше незабравимо преживяване.

След като прекарвах време във водата без особени успехи в ловенето на риба, реших да изляза и да се стопля край края на плажа там, където започваха камъните. Тук образувахме плитчини с топла глина населена със скариди и панически раци.

Изведнъж пред очите ми изплува голяма мъртва риба - лавракът! Той плавно се поклащаше сред малките вълнички. Главата му почти стърчеше над повърхността докато опашката висеше неподвижно долу. Рибата изглеждаше унило потопена в течението; около нея имаше мехурчета въздух.

“Мърша” - помислих си първоначално и дори не взех харпуна си. Приближих се внимателно за по-добре разглеждане но все още ме ужасяваше идеята да я докосна. Странното е обаче, че тя нямаше признаци на разложение - цветът ѝ беше нормален.

"Това е лаврак," осъзнах аз – знаейки какво представлява благодарение на описанията и снимките – "Сигурно е ударен сутринта." Продължавах мислите си: "Може би ще може даже за ядене..."

Опитах се внимателно да я хвана за опашката но при допира ми тя внезапно помръдна! Изненадан наблюдавах как величината отплува няколко метра пред мен.

„Жива е!” прозвуча като светкавица в главата ми и инстинктивно тръгнах след него – „Вероятно просто е замаяна.”

Отново протегнах ръка към красивия лаврак над седемдесет сантиметра дължина; чувствах щастието от находката! Но той успя бързо να избяга с координирани движения напред…

“Как така? Доста подвижен!” Разочарован заредих харпуна си повторно тичайки след него по посока към откритото море...

Но „лавракът” вече бе усетил опасността – махайки с опашка той потъна обратно във синята дълбочина... Чувствах se сякаш съм уплашил мечка!

Дни наред стоях ядосан: “Как можа такъв шанс да ми убягне!”

Зимата наближи.
Една вечер , уютната атмосфера около огнището ме вдъхнови да прелистя стар справочник относно риболова . Когато стигнах до частта за лаврака , прочетох редица : "... понякога през летните дни те остават бездействени във водата..."