Лотарията

Пътниците, които се качват на кораба „Малкълм“, за да се насладят на удоволствието от трансокеански круиз (плод на печалба от лотарията), попадат в загадъчна ситуация, която съчетава елементи на алегория и абсурд. Илюзията за връзка с предишен живот, естествена по време на пътуване, мотивира тази група мъже и жени да разгадят мистерията и да опознаят един друг. Те го правят с ентусиазма, характерен за играта, като приемат свободата и риска, присъщи само за творчеството на Кортасар. Това е незабравим роман.

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред видните латиноамерикански автори, оставили значителен след в световната литература през XX век. Роден в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, той се завръща с тях в Аржентина през 1918 г., където изкарва детството си и младостта си. В този период учи и започва кариерата си първо като учител, а после става университетски преподавател и преводач. Тук стартира своето писателско творчество. От 1951 година до края на живота си живее във Франция и приема френско гражданство. Непревземаем майстор в жанра къс разказ: неговите произведения включват „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956) – вдъхновение за филма „Фотоувеличение“ от Антониони по разказа „Лигите на дявола“ – , както и „Истории за кронопи и фами“ (1962). Автор е също така на романи като „Игра на дама“ (1963), считан за един от ключовите романи през XX век; “62: Модел за сглобяване” (1968); “Книга на Мануел” (1973) ; поетични творби; известен със своите преводи испанския език произведенията нa Дефо, Юрсенар и По. Романът му "Лотарията" (1960) представлява неговото дебютно литературно произведение - чудесна прелюдия към "Игра на дама".