Живот и съдба

На 14 февруари 1961 година КГБ иззема и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите я определят за по-опасна от „Доктор Живаго” и предвиждат, че ще бъде публикувана не по-рано от след два века. Гросман е диагностициран с рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва. Чудесно спасеният екземпляр на творбата, който е бил приет от поета С. Липкин, е микрофилмиран от А. Сахаров и пренесен в чужбина от Вл. Войнович. Тя вижда бял свят през 1980 г. в Швейцария, а в СССР – едва през 1988 г.

Авторът свидетелства за непоклатимата сила на идеята за общественото благо, родена в неговата страна: той става свидетел на страданията по време на колективизацията, както и през 1937 година. Гросман описва как хора загиват под името на една идея за добро - също толкова красиви като християнските идеали; вижда села опустошени от глад, деца умиращи сред снеговете в Сибир, вагони пълни със стотици мъже и жени изпратени към Сибир само защото са били смятани за врагове на "великата" идея за обществено благо.

В ада той укрепва своята вярност - тя преминава през огнените кремационни печки до бетона във газовите камери; открива силата въпреки злото около него - осъзнавайки безсилието му срещу човешкия дух. Според него тайната зад вечността на добротата се крие именно в нейното безсмислено величие; колкото повече изглежда невъзможна или слабашка добротата, толкова повече зло няма власт над нея! Всички велики фигури са безсилни пред тази незабележима любов - онази истинска същност да бъдеш човек.

Очевидно вдъхновено от “Война и мир”, това впечатляващо произведение разглежда обсадата на Сталинград с цел да представи социалната картина по времето на Втората световна война подобно както Толстой прави с Наполеоновите войни; завършено през 1960 г., то остава забранено до смъртта си четири години по-късно Идеята показана тук обрисува тоталитарния режим страхуващ се както от свободолюбивия дух у хората така и сами те – борещи се против режима.

Персонажният състав включва арестуван болшевик; физик принуден да адаптира научните си трудове към "социалистическия реализъм" , лекар евреин пътешествуващ към лагерите . След освобождението много герои попадат обратно под ново робство благодарение управленски ограничения наложени след падането нa немците ; но авторът ни уверява ,че никога не може напълно да потушиш духа .

Романът оставя дълбоко въздействие върху читателя чрез разказването си относно живота : един шедьовър наречен “Живот и съдба” олицетворява множеството аспекти натрупано върху личността предоставяща уникален поглед към история която все още продължава раждане всякакви мисловности.