Писма от тъмния вилает

Джевад Карахасан напуска Босна през 1993 година и от началото на своето изгнание започва да записва спомените си за един разрушен град и една опустошена земя в книгите си. Той описва красотата на Сараево и разнообразието на Босна, които изчезват с настъпването на войните през 90-те години. Както самият той споделя относно писането си, то се явява като „поставено в сянката на идеала, в спомена".

Книгата му „Писма от тъмния вилает" съдържа пет разказа, колебаещи се между фикция и реалност. Разказвачът предприема пътуване из един „тъмен свят", населен с осъдени души, напомнящи грешниците пред входа на Ада – те са далеч както от сънищата, така и от действителността. Карахасан пресъздава преживяванията на тези самотници, а резултатът е поредица истории за живота "в времена на нужда в чужди светове". Общият фон свързващ всички разкази е Босна и нейният център - столицата Сараево.

Авторът разкрива историите на хората, които преминават през драстичната трансформация на града и страната, където са прекарали по-голямата част от живота си; днес те не могат да бъдат сигурни какво всъщност се е случило. Пътуването на разказвача служи също така като връзка към миналото – личните спомени извеждат героите до историята на Босна: от времето под Османска империя до Австро-Унгария и федерацията при Тито до конфликтите през 90-те.

В произведенията му ясно прозира влиянието върху Иво Андрич – най-признатият босненски писател и носителят Нобелова награда; авторът прави безспорен реверанс към него чрез метафорите за моста и Ориента във "Писма от тъмния вилает", които представляват специфичен поглед върху човешкия опит в Босна.

Надеждата на Карахасан е следната: „най-сигурният път към скритите истини минава през литературата - откриваме това, което търсим или крием." Тази концепция доминира във всяка негова творба като следствие от стъпките оставени от Андрич при реконструиране историята na Bоснa посредством лични анекдоти. В същото време той поставя под въпрос всички претенции за историческа или лична истинност с коментара: „Не можем да знаем със сигурност; само можем да се надяваме че улавяме поне малко частично разбиране."