Michelangelo

По време на Ренесанса редица изключителни хомосексуални художници, като Леонардо да Винчи и Ботичели до Микеланджело и Рафаел, променят историята на изкуството. Те се стремят към все по-точно пресъздаване на природата, адаптирайки я според собствените си вкусове. В техните творби възникват неясни същества - наполовина мъже, наполовина жени; женски гърди са разположени върху мъжки бюстове, а погледът на млад мъж надничаше под клепачите на Мадона.

От най-ранна възраст Микеланджело превръща личния си страдалчески опит в изтънчена креативност, опитвайки се да помири противоречивите сили в себе си: земните му желания и страхът от Бога. Затова той създава безпрецедентни паметници на красота – както небесна, така и адска – за слава Божия. Неговите предшественици търсеха спасение единствено чрез вяра; докато Микеланджело стремеше към освобождение чрез медитация върху величието на красотата дори когато рисуваше тавана на папската капела Сикстина. Това го поставя под прицела на критицизма от страна на пуританските критици, които го обвиняват в проявяване на езичество в свещено място и обличат неговите неприлични Титани с нарисувани "гащи".

Микеланджело е прокълнат да остане колос извън времето си. Както комета вдъхновява страхопочитание у зрителя; но подобно зрелище може да ослепи нежното око.

Автор:
Жил Не're (1933–2005) беше историк по изкуствата, журналист и писател, работил като музейен кореспондент. Той организира няколко художествени ретроспективи в Япония и основава музея SEIBU и галерията Wildenstein в Токио. Ръководеше арт списания като L'OEil и Connaissance des Arts και получи наградата Elie Faure през 1981 година за своите публикации. Сред заглавията му от TASCHEN са „Салвадор Дали: Живописите“, „Матис“ и „Еротика Универсалис“.