Жандармът

Има книги, които остават в паметта на читателите завинаги, и "Жандармът" е сред тях.

През 1990 година Емет Кон, бивш войник от Първата световна война, прекарва последните си дни в Съединените щати, където живее от седем десетилетия. Но той не помни нищо за живота си преди това. Получената при битката за Галиполи травма е довела до амнезия и е заличила спомените му от младостта, когато се казвал Ахмед Хан. Някога Ахмед бил турски жандарм и придружавал изселваните арменски жени и деца към Сирия. В края на своя живот той често сънува ужасното време на етническа ненавист и насилие – период, който му изглежда чужд и незабравим. Образът на Аракси - красивата девойка с разноцветни очи и християнска вяра - все повече го връща назад във времето към първата любов, която войната е разкъсала. Той чувства необходимост да намери нея или децата й, за да открие истинската история.

Това е забележителен роман относно историческата памет, вината и прошката.

„Спомнянето означава живот; забравянето обаче носи своя цена,” научава Ахмед Хан. Времето може да успокои раните ни, но ние продължаваме да поглеждаме назад с желание да знаем повече за миналото си. Често това знание носи болка или неудобство; понякога дори осъждане – но то остава важно. То показва какви сме били или можем още да бъдем.”

С драматизма си "Жандармът" напомня творбите на Халед Хосейни.