Аз, Жустин, или неволите на невинността. Джезуалдо, или неволите на жестокостта

Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Тя е автор на множество стихосбирки и трактати по философия на езика и музиката, както и на проект за театър на интелектуалната чувствителност. Освен това провежда изследвания в областта на моделите на съзнанието и квантовата физика, като участва в авангарден научен проект за изучаване на вакуума.

Нейният роман "Жустин и Джезуалдо" определено представлява ново явление в българската джендър теория. Книгата се дели на две части – "Жустин" и "Джезуалдо". Първата част се стреми да възроди радикалния феминизъм в духа на Люс Иригаре, докато втората разглежда маргинализирането на мъжкото през призмата на Шекспир. Интересно е, че тези теоретични проучвания са представени художествено. Частта посветена женското съдържа философско есе и поезия, а мъжката част е драматична творба. Авторката (или нейният литературен образ) насочва поглед към Жустин от Маркиз дьо Сад и обсъжда унизеността и загубената женственост. Джезуалдо е владетел не само с талант в мадригали; той също така играе ролята на меланхоличен персонаж от Шекспировите произведения. Допълнително той става известен като един от най-прочутите убийци във всички времена, а неговият талант произлиза точно от престъплението му. Присъствието на народните герои Вини и Луцио във второначална част позволява книгата да бъде интерпретирана подобно på шекспировски диалог към "Розенкранц и Гилдънщерн са мъртви" от Том Стопард."