Някога

Тези разкази са написани преди повече от четиридесет години. Първоначално бяха замислени като спомени от ранното детство, но постепенно се трансформираха в самостоятелни истории. Те представят психологически състояния чрез визуални образи и отразяват нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания и размисли (в условия на неопитност), както и заключения и въпроси. В тях за пръв път се пробуждат различни чувства – радостта, любовта, ревността, състраданието и любопитството към света, а също така поставят въпросите, на които възрастните не знаят как да дадат отговор. Оттук произтича чувството на детествена самота сред възрастните.

Езикът е простичък; избягват се абстрактни термини и словоредът следва начина на мислене у децата, което понякога води до граматически неточности.

Тези разкази са преведени на чешки от известния поет Витезслав Незвал през 1938 година в Прага. Преводът им на гръцки под заглавие „Аз, мама и светът“ е дело на прочутия гръцки поет Янис Рицос през 1965 година и е публикуван в Атина от издателство „Кедрос“.
Дора Габе, 1971