Красное и черное

Романът на Стендал "Червено и черно" е широко признат за литературен шедьовър от деветнадесети век. Известно е, че А. Пушкин, след като прочел първия том на това произведение на френски през 1831 година, бил толкова впечатлен, че помолил княгиня Хитрово да му изпрати незабавно втория том.

Историята проследява живота на амбициозния и талантлив млад мъж Жюлien Сорел, произхождащ от скромен произход. Негови почитатели били известни писатели като А.И. Тургенев, П.А. Вяземский и Л.Н. Толстой. Жюлиен стига до извода, че в съвременния свят парите имат решаваща роля и започва своеобразно социално изкачване, което той успява да постигне сравнително лесно.

Среди многобройните интерпретации относно значението на "Червено и черно" има теория според която Стендаль прикрива зад символиката с цветовете две основни чувства в душата на честолюбивия герой: страстта – като дълбок вътрешен порив или неосъзнато привличане към нещо; и амбицията – свързана с жаждата за признание независимо от цената. Конфликтът между тези два аспекта образува централната интрига в романа на Стендал. Но дали само това е достатъчно за постигане на истинско щастие?