Измислици

Според мнозина, четенето на Борхес е опит, който може да се сравни с премахването на мозъка за ремонт. Първоначално усещаш студено течение в черепната кухина, последвано от дезориентация и дори дискомфорт. В крайна сметка обаче те завладява осъзнаването, че светът е необратимо променен и неописуемо усложнен. Неговите известни „Измислици“ (Ficciones, 1944) събират в шестнадесет малки произведения философия и поезия от няколко века, които трудно могат да бъдат класифицирани. Той ни представя сложни лабиринти, фиктивни енциклопедии и онтологични детективски разкази, както и научно-философски коментари върху несъществуващи книги; всичко това преобръща традиционните разбирания за прозата. Влиянието му върху литературата през миналия век е безмерно важно, но освен това неговите творби трансформират самото четене. Марио Варгас Льоса казва за него: „След Сервантес той е най-влиятелният автор на испански език“.

„Писането на обширни книги представлява тежка лудост – разглеждането на една идея в петстотин страници вместо просто да я изложиш накратко за няколко минути. Има по-уместен подход: можеш да оставиш впечатлението, че книгите вече са написани и да предложиш кратък обзор или коментар относно тях. Такъв метод следват Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – произведения с недостатък, тъй като си остават все така тавтологични като другите книги. По-разумен или по-мързелив начин аз предпочетох да пиша бележки относно въображаеми заглавия.“
Предговор към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.