Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев

Иван Дочев е свещеник, който през целия си живот извършва венчавки, кръщения и погребения. В контекста на масовата смърт той не може да избегне размислите относно смисъла на саможертвата. Поначало пред безименните гробища той се успокоява с идеята, че така е било предопределено и един ден "паметта на тези български герои ще бъде увековечена чрез паметници". С ясно изразено чувство за история, той се опитва да убеди себе си в убеждението, че "свободата винаги идва с жертви". Независимо от това колко майки, деца и съпруги ще плачат... България изпълнява задължението си към своите братя македонци и одринци. Обаче с напредването на армията започват да го разяждат все повече съмнения. Когато вижда цели населени места превърнати в лазарети и чува пронизителните стонове на десетки млади хора, той записва: "Всички те са осакатени за свободата на Македония. Но дали тя ще им се възнагради? Ще видим."

Този уникален дневник за Балканската война е написан директно от фронта от военния свещеник Иван Дочев и притежава много жив език; представен е в автентичния си формат без редакторска намеса. Авторът участва активно във войната и ежедневно отбелязва събитията.

Описание на селата в Източна Тракия съдържа детайли за броя къщи, особеностите на местните обичаи и носии както и реакцията на населението при навлизането на българските сили.

Особено интригуващо е описанието по време на входа в Одрин - отношението към чуждото културно наследство като джамията построена от Синан, поведението на турското и гръцкото население там, срещите със руския консул сред другите аспекти.

В досега публикуваната литература относно Балканските войни няма подобен текст – повечето произведения представляват спомени от военни лица с определени намерения за защита или критика спрямо конкретни стратегии.